English
Search icon
16 Април 2020, четвъртък

Мирослав Вичев за в. КАПИТАЛ: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги

Мирослав Вичев за в. КАПИТАЛ: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги
Мирослав Вичев за в. КАПИТАЛ: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги

- Какви мерки предприемат банките в текущата кризисна ситуация по отношение на картовите разплащания и как БОРИКА подпомага сектора в този процес?

В настоящата ситуация, по отношение на картовите разплащания, най-важна е стабилността на инфраструктурата и съвместната работа на всички участници. В тази връзка, най-много усилия полагаме за това да поддържаме системите си стабилни. Съвсем естествено, в момент като този, нарастват поръчките онлайн и електронните разплащания се увеличават – хората избягват плащанията в брой, когато е възможно. Безконтактните трансакции, като едни от най-сигурните, също растат. Това съвпада с новите стандарти за безопасност при интернет разплащанията – 3D Secure кодовете и изискванията за SCA (Strong Customer Authentication), които по същество са още едно средство за сигурност. Те ще станат задължителни от есента, а имплементирането им, наред с повишеното количество интернет трансакции и проектите ни за промяна на технологията с по-надеждна, са едно сериозно предизвикателство. Отскоро в сила са и новите лимити за безконтактни плащания, които достигнаха 100 лева, при тях също са необходими допълнителни средства за сигурност. Тоест, либерализацията и вдигането на обемите е важно да се посрещнат с подходящите средства за сигурност.

- Какво се случва с Националната картова и платежна схема след като разшири дейността си с управление на продукти и услуги за незабавни плащания?

В момента схемата подготвя правилата за работа с незабавни плащания. Този проект е по-дългосрочен – разчитаме, че в края на тази или началото на следващата година вече ще бъдат осъществени пилотните трансакции. После ще преминем към етап на миграция на сегашната система за разплащания към незабавни такива и постепенно тя ще достигне до търговците и крайните клиенти. Всъщност, ролята на Националната картова и платежна схема е да предефинира правилата и начина на работа на всички играчи на пазара – от функционалностите на мобилните приложения за разплащане, през дейността на търговците до начина, по който QR кодовете и POS терминалите оперират. Идеята е схемата да обхване цялото трасе между банките и доставчиците на платежни услуги и клиентите, заедно с търговците. Тези процеси се съгласуват с всички банки. Разчитаме, че това е един от най-перспективните проекти, които започваме, и очакваме той да доведе до доста по-бърза и евтина инфраструктура за разплащания в страната. Това е и европейският замисъл, върху който работят много държави на континента.

- БОРИКА има редица електронни услуги, като е-подпис и е-фактура, които в момента се оказват изключително ценни за отдалеченото взаимодействие между граждани, фирми и държавната администрация. Повиши ли се търсенето им в настоящата ситуация? На фона на това, електронната идентификация в държавата е широко дискутирана тема през последните години, все още обаче без наличен резултат. Какво е необходимо да се случи, за да стане тя факт?

В настоящата ситуация стигаме до едно много по-дълбоко разбиране за употребата на квалифицирани електронни подписи (КЕП) от страна на потребителите. Новият начин на отдалечена работа заставя бизнесите да преминат към почти изцяло дигитален документооборот. Това естествено води до нови правила, необходимост от техническо време за адаптация към новата реалност, както и до допълнително разбиране за това как точно работят електронните подписи. Всичко това предполага тотална революция в много бизнеси. Все повече институции се ангажират да купуват подписи и започват да работят електронно. Наблюдава се своеобразен бум в ползването на услугата, като към него допринася и фактът, че наближават крайните срокове за подаване на данъчни декларации и плащане на данъци.

Очакванията ми са след края на кризата тези електронни услуги да се превърнат от нишов в масов продукт – удобството, което те предоставят, е много заразително. Съществена особеност на електронния подпис е фактът, че той не е просто някаква идентификация, с която да се потвърждава плащане, например, а е квалифицирана услуга, която има цялата юридическа стойност на саморъчно положения подпис. Сега се вижда ползата от имплементацията на подобна технология и мисля, че именно това ще я превърне в популярен продукт.

Едно от нещата, което по принцип липсва у нас, за да има по-широко използване на електронни услуги, е именно единната електронна идентификация. В момента, в който банките и държавните институции признаят единно електронно средство за идентификация, нещата ще се променят драстично. Възможността да стигнем бързо до употреба на КЕП за електронна идентификация, независимо от това дали те са физически или облачни, е много съществена предпоставка за това изобщо да се види развитие при електронните услуги в държавата. И не само в държавата – наличието на такава идентификация позволява банки, телекоми, ютилити и други компании да използват обща идентификационна схема. Технологията е достъпна, предстои единствено тя да се разпространи до все повече институции.

Исторически, банките са били фокусирани върху това да създават свои собствени услуги за идентификация – токени, мобилни приложения и т.н., с които се достъпват и авторизират банкови транзакции. Добрият модел в Европа обаче винаги е свързан с някакво единно средство за идентификация, независимо дали става въпрос за приложение или за интеграция на електронния подпис в банковото решение. Има подобни примери в Европа, а по същество директивата PSD2 предполага именно подобна единна идентификация. Банките все още са доста ревниви и целят точно тяхното мобилно решение да е уникално, като в същия момент целят да задържат до колкото могат проникването на други банки и други доставчици на услуги към тяхната информация. Това трябва да се изживее. В момента, в който това стане, тогава и електронният подпис и общото достъпване до информацията на банките ще бъде схема на работа, както е и в Европа в момента.   

- Наскоро БОРИКА обяви, че пуска безплатно и неограничено подписване с облачен електронен подпис. Какво на практика представлява услугата и какви са предимствата й? Има ли потенциал тя да измести класическите квалифицирани електронни подписи?

Има конкурентен момент поради факта, че някои от доставчиците на удостоверителни услуги не развиват облачната услуга. В момента две компании в България я предлагаме, а доставчиците са общо 5-6. И ние, и другата компания направихме услугата безплатна за периода на извънредното положение, като гледаме на това като на възможност хората да разберат как точно работи тя и да повярват в нея. От своя страна, физическият електронен подпис не е достатъчно перспективен. Той ще има своята роля известно време, но масовата употреба и истински интерактивното ползване на този тип услуга ще се случва през телефона. Вярваме в това и действахме активно в посока да има подобно работещо решение на пазара. В момента усилията на екипа ни са фокусирани върху отдалечената идентификация, така че да може регистрацията да се случва през интернет, без необходимост от посещение на физически офис. Целим да имаме решение, което да е изцяло дигитално, като най-вероятно то ще бъде реалност в началото на второто полугодие. Тенденцията е удостоверителните услуги и електронно подписване да влязат изцяло в телефона – като нов етап на нещо старо. Всъщност, устройството е просто средство, чрез което човек достига до подписа, който ние съхраняваме – това е форма на аутсорсинг. Заедно с услугата за подписване, ние предлагаме и такава за облачно съхранение на документи, като работим в партньорство с различни институции, банки, застрахователи и пенсионни фондове за това.

- Чуваме много за финтех революцията, която завладява консервативния финансов сектор. Има много стартиращи компании, чиято идея е да разрушат действащите модели. БОРИКА е един от лидерите по отношение дигитализацията на банковия и финансов сектор в България. Как компанията отговаря на тази нова реалност?

Ние предоставяме централната инфраструктура, от която и традиционните банки, и финтех компаниите се нуждаят. В този смисъл, общата среда за разплащания и единната идентификация трябва да бъдат резултат от сътрудничеството на всички играчи на пазара – било то големи или малки. Старата картова инфраструктура е някаква възможност, но е доста тромава за подобно взаимодействие. Затова имаме незабавни плащания (instant payments) и модерни съвременни начини за колаборация на всички играчи на финансовия пазар. Това е предпоставка за развитието на финтех революцията. Нашата роля не е на конкурент нито на банките, нито на финтех компаниите – решенията, които предлагаме са общодостъпни за всички играчи. Ролята ни е обединяваща и целяща ползотворно взаимодействие, независимо дали става въпрос за осигуряване на разплащателна среда или някакъв вид идентификация.

- Къде се позиционира България по отношение на използването на дигитални разплащания от потребителите спрямо другите страни в Европа? Доколко е развит пазарът ни в това отношение?

Пазарът ни със сигурност е назад спрямо Западна Европа в това отношение. Статистиките обикновено са доста по-консервативни за България, но аз смятам, че нещата на практика са по-добре. Разплащанията растат с близо 20% на година. Преди години потребителите в Западна Европа правиха близо 10 пъти повече транзакции на POS терминал. Сега, предвид двуцифрения растеж у нас и почти статичния такъв на Запад, нещата са по-различни. Услугите тук се приемат сравнително бързо. Желанието на клиентите  да плащат електронно е голямо и това е ключовото за развитието на пазара.

Източник: в. КАПИТАЛ

Други новини

Анна Ангелова за сп. ИКОНОМИКА: БОРИКА в нова роля - Платежна институция
3 Декември 2019, вторник

Анна Ангелова за сп. ИКОНОМИКА: БОРИКА в нова роля - Платежна институция

- Госпожо Ангелова, БОРИКА АД притежава лиценз за платежна институция, какво на практика означава това? - През 2017 г. беше внесена поправка в Закона за ограничаване на...

Повече
Мирослав Вичев пред в. КАПИТАЛ: БОРИКА ще предлага платежни услуги за фирми и граждани
5 Ноември 2019, вторник

Мирослав Вичев пред в. КАПИТАЛ: БОРИКА ще предлага платежни услуги за фирми и граждани

Чрез новата услуга InfoPay ще може да се правят безкартови плащания...

Повече
"Удостоверителни услуги от БОРИКА в помощ на банките", интервю с Димитър Николов за в. "Банкеръ"
26 Септември 2019, четвъртък

"Удостоверителни услуги от БОРИКА в помощ на банките", интервю с Димитър Николов за в. "Банкеръ"

Как се разви услугата през 2019, какви са нейните функционалности към момента, на какъв етап са партньорските отношения с банкови и други доверяващи се институции...

Повече

Свържете се с нас

Централно управление

София 1612
бул. "Цар Борис III" №41
и-мейл: office

Вижте всички офиси



Последвайте ни:

Имате запитване

Вашето запитване беше изпратено успешно!
Въвели сте некоректни данни. Моля, опитайте отново!


* Всички полета са задължителни