English
Search icon
7 Октомври 2020, сряда

"Повиши ли Covid-19 дигиталните разплащания у нас?", Радослав Димитров, директор „Карти и терминали“, пред Economy.bg

"Повиши ли Covid-19 дигиталните разплащания у нас?", Радослав Димитров, директор „Карти и терминали“, пред Economy.bg

По-малко пари в брой ли използвахме по време на карантината, как ръстът в онлайн пазаруването се отрази на разплащанията, увеличиха ли се безконтактните плащания през телефона, какви предимства и рискове крият те, устойчива ли ще бъда промяната, провокирана от ковид кризата, ще отмре ли кешът – тези и други въпроси коментирахме с Радослав Димитров, директор „Карти и терминали“ в БОРИКА.

Радослав Димитров започва работа в компанията през 2002 като системен оператор. В периода 2005 – 2009 е администратор на „Система за реално време и финансово обслужване“, където отговаря за администрирането на картовата система БОРИКА. През 2009 поема ръководството на отдел „Администриране на система за картови плащания“, а през 2016 оглавява отдел „Развитие на картови продукти и услуги“. Понастоящем ръководи една от ключовите дирекции в БОРИКА – „Карти и терминали“, като усилията на екипа му са насочени в разработката и внедряването на иновативни решения за разплащания. Притежава магистърска степен по „Мениджмънт в телекомуникациите“ към Нов български университет, както и редица специализации в областта на картовите плащания.

- Радослав, как коронакризата промени навиците ни за разплащане?

Коронавирусът промени доста нашите навици и начин на поведение. По отношение на разплащанията от средата на месец март, след като беше обявено извънредно положение в България, картовите плащания отбелязаха драстично намаление в сравнение с обемите от предходната година. За около месец спадът беше с около 14-15%. През втория месец от извънредното положение започна да се наблюдава тенденция на повишаване, като процентното намаление спрямо предходния период на същата година беше с около 7-8%. След този период от два месеца започна да се наблюдава и възстановяване и дори завишаване на годишните обеми с малък процент от 3%-5%.

- Каква е ситуацията в момента?

Сега ситуацията е почти същата. Запазват се тези 3%-5%.

- Как коментирате тези данни?

Хората използват картовите плащания, но това, което според мен се случва, е, че като че ли те повече обединяват своите покупки. Съдейки и по себе си, пазарувам веднъж или два пъти седмично в супермаркета. Намалявам ходенията си до магазина.

- Това означава ли, че броят транзакции намалява?

Броят транзакции се запазва, стои сравнително консистентен. Имаме лек ръст спрямо предходната година, но не достигнахме обема, който бяхме планирали. Това го отдавам на факта, че хората започнаха повече да пазаруват в интернет, повече да използват платежната карта като средство за разплащане. Но по мнение те съумяха да го направят така, че да сведат плащанията до по-малко на брой.

- Но размерът на изразходваната сума е по-голям?

Точно така. И обемът и сумата са по-големи от тези през предходната година, но това не отговаря на заложените от нас прогнози за тази година. Под тези прогнози е, но е над миналогодишните обеми и като брой, и като сума.

- По-малко пари в брой ли използвахме?

Определено мога да кажа, че сме ползвали по-малко пари в брой. Ако трябва да направя сравнение с картовите разплащания, няма да мога, защото не зная какъв е потокът на парите в брой. Но определено вървим към използване на електронен платежен инструмент, отколкото да плащаме в кеш.

- Това запазва ли се като тенденция и след вдигането на рестрикциите?

Да, запазва се и една от основните причини затова според мен е навикът, който хората придобиха по време на Covid-19 кризата. Навсякъде магазините стимулираха потребителите си да използват предимно карти за разплащания вместо кеш. Така хората, започвайки по време на пандемията да използват повече електронните платежни инструменти, отколкото парите в брой, установиха удобството и сигурността при използването на картови плащания.

- Какви са тенденциите при паричните преводи? Има ли промени и там?

И тук също има промени. По подобие на картовите разплащания, те също са в положителна посока, разбира се, не спрямо плановете, но и там има лек ръст.

- Все повече хора ползват телефоните си като платежно средство, или това са т.нар. дигитални портфейли. Има ли ръст при дигитализирането на дебитни и кредитни карти от началото на годината?

Точна статистика за това колко потребители използват дигитален портфейл нямам. Тенденцията определено е в посока развитие на този начин на плащане, който внася едно допълнително удобство за картодържателя, тъй като няма нужда той да носи портфейла с пластиките със себе си, достатъчно е да си вземе смартфона.

- Все пак малцинство ли са още хората, които ползват дигитални портфейли?

Все още бих казал, че са малцинство.

- Как може да се промени това, така че те да станат повече?

Всичко е въпрос на време. Коронакризата се оказа катализатор на промени. Всички тези промени, за които говорим сега, щяха да се случат, но щеше да отнеме повече време.

- Нова вълна или затваряне ще даде ли допълнителен тласък на подобни промени?

Тласъкът вече е даден и няма да е толкова категорична промяната, но ще продължи с тези темпове да се мигрира от стандартния начин на разплащане към електронния под всякаква форма, в която се предлага, вкл. и посредством използването на дигитални портфейли.

- Какви са ползите и предизвикателствата от дигитализирането на разплащанията?

Основното предимство е удобство и сигурността при ползване. Споменах за удобството. От гледна точка на сигурността тя не се ограничава само до плащането. То определено е по-сигурно от стандартното плащане в брой. Тук става въпрос за това, че ние, плащайки през дигитален портфейл, преди самото плащане правим автентикация – пред самото приложение съм се удостоверил, че това съм аз, и посредством парола или биометрично разпознаване ще мога да го използвам за последващо разплащане. Именно автентикацията прави този тип плащания много по-сигурни от всички други.

- Дигиталните портфейли обаче може да се разглеждат от някои като по-рискови, защото в сравнение с кеша тук те не могат да видят и пипнат парите.

На първо място е манталитетът на самия човек. Ако той не е предразположен да използва такива съвременни средства за разплащане, определено на него ще му е нужно повече убеждаване, за да го направи. Но нещата се променят. Някъде по-бързо, другаде - по-бавно. Ще Ви дам пример. Трансакционните пикове не са по Коледа, Нова година или Великден, а в деня на изплащане на пенсиите. Това означава, че на пенсионера, като му преведат пенсията, първата му работа е да отиде и да си изтегли парите на банкомат. Трябва време човек да си смени мисленето и да припознае ползите от използването на електронните разплащания.

- В каква посока очаквате да продължат да се развиват картовите разплащания?

С цел да бъдат все по-удобни и по-сигурни и да придобият по-голяма масовост на използване те ще продължат да се развиват в посока надграждане именно на тези елементи. Паралелно с това ще се внедряват и други методи за разплащания.

- Какви например?

Незабавните плащания. Основната им цел е получаването на средства да става за много кратко време. Към момента това са плащания, които целят да обезпечат плащания от сметка към сметка, от устройство към устройство.

- Редица проучвания отчетоха бум на онлайн пазаруването по време на карантината. Имате ли данни какви са средните суми, които сме изразходвали?

Не, не мога да кажа средни суми, но процентът на трансакция и на обемите кореспондира и със сумите, т.е. около 3% до 5% повече при разплащанията като цяло спрямо миналата година.

- Само преди три години България беше на дъното по онлайн банкиране в ЕС. Къде сме сега?

Моето лично мнение, тъй като нямам конкретни данни за интернет банкирането, е, че манталитетът на българина по отношение на електронното управление на средства (онлайн или мобилно банкиране) се променя.

- Повишиха ли се измамите/кражбите с увеличаването на онлайн покупките по време на карантината? Имаше такива опасения.

Официална статистика за това няма. Трябва обаче да се има предвид, че колкото повече един сектор, ако категоризираме онлайн плащанията по такъв начин, се популяризира, толкова и интересът на криминалния контингент към него става по-фокусиран. С промените вследствие изискванията на европейското законодателство за задълбочено установяване на идентичността на клиента (Strong Customer Authentication) тези разплащания да стават все по-сигурни. Визирам необходимостта от автентификация при стартиране на апликация. Вече при самото плащане използването на двуфакторна автентикация – било то динамична/статична парола, или допълнително използване на биометрични характеристики като пръстов отпечатък, ирис, гласово разпознаване и т.н. Вярвам, че с промените, които се въведоха, измамите ще бъдат сведени до минимум. Разбира се, не трябва да се пренебрегва човешкият фактор, т.е. самата бдителност на клиента, тъй като той може да има невиждани средства за защита, но е важно да внимава какво и на кого плаща.

- COVID-19 беше катализатор за промяна в индустрията. Устойчива ли ще бъде тя?

Да, смея да твърдя, че тя ще бъде устойчива. Във всеки един сектор хората си смениха начина на мислене. Кризата даде друг поглед на хората. Те осъзнаха, че нещата могат да се вършат и по друг начин, и то не за сметка на време и качество, а точно обратното.

- Коронавирусът ускорява отмирането на кеша. Ще ги стигнем ли шведите, или финландците, така че въобще да не използваме пари в брой?

Оптимист съм в тази посока, че драстично ще се намали използването на кеш в страната. За отмиране на кеша не бих се ангажирал с прогнози. Възможно е да стигнем и дотам, но тук отново първо е манталитетът и второ, без подкрепа на правителството за ограничаване на плащанията в брой за изваждане на сивата икономика наяве това няма как да стане.

Източник: Economy.bg

Други новини

30 Октомври 2020, петък

Мирослав Вичев пред сп. "Мениджър": Е-идентификацията ще промени коренно начина, по който функционират държавата и бизнесът

"Процесите по електронна идентификация е най-естествено да се водят от сертифицираните доставчици на удостоверителни услуги, а останалите играчи на пазара да ползват услуги от тях....

Повече
Мартин Орешарски пред изданието ИКТ 100: Облачният електронен подпис на БОРИКА подпомага дигитализацията на икономиката
2 Юли 2020, четвъртък

Мартин Орешарски пред изданието ИКТ 100: Облачният електронен подпис на БОРИКА подпомага дигитализацията на икономиката

През месеците на извънредното положение БОРИКА даде възможност на потребителите безплатно да придобият и използват облачен електронен подпис...

Повече
Мирослав Вичев за в. КАПИТАЛ: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги
16 Април 2020, четвъртък

Мирослав Вичев за в. КАПИТАЛ: Достигаме до много по-дълбоко разбиране за електронните услуги

На страниците на изданието той коментира как реагира финансовият сектор на текущата кризисна ситуация, как се промени...

Повече

Свържете се с нас

Централно управление

София 1612
бул. "Цар Борис III" №41
и-мейл: office

Вижте всички офиси



Последвайте ни:

Имате запитване

Вашето запитване беше изпратено успешно!
Въвели сте некоректни данни. Моля, опитайте отново!


* Всички полета са задължителни