България с водеща роля в изграждането на европейския платежен суверенитет
В своя keynote на днешния Форум „Иновации“ главният изпълнителен директор на БОРИКА очерта активната роля на страната ни в изграждащата се архитектура на европейския платежен суверенитет
България не просто следва европейските процеси в областта на дигиталните разплащания – тя участва активно в тяхното изграждане. Това беше основното послание на Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА, по време на Форум „Иновации“ на Асоциация „Банка на годината“, посветен на европейския финансов суверенитет и бъдещето на дигиталните плащания. Според Мирослав Вичев темата за платежния суверенитет се превръща в един от ключовите въпроси пред Европа. В продължение на десетилетия европейските държави изграждат своите икономики и финансови системи върху инфраструктури, които в голяма степен зависят от глобални, предимно американски платежни оператори. Това поставя въпроса за способността на Европа самостоятелно да управлява критичната си финансова инфраструктура и да гарантира независимостта на разплащанията както между държавите, така и в рамките на националните икономики.
„България има историческо предимство в тази посока“, подчерта г-н Вичев. Още в началото на 90-те години страната изгражда собствена модерна платежна инфраструктура чрез системата БИСЕРА, която позволява електронни междубанкови разплащания в момент, когато в много западноевропейски държави все още доминират хартиените документи, чековете и значително по-бавните механизми за обработка на плащанията. Това ранно стратегическо решение дава възможност на България да развие ефективна национална платежна екосистема, съобразена с най-високите европейски стандарти. Подобно предимство страната притежава и при картовите разплащания. Само няколко държави в Европа разполагат със собствен национален картов суич и инфраструктура за обработка и сетълмент на картови плащания. Благодарение на последователната политика на Българската народна банка и развитието на БОРИКА, България е сред малкото държави, които запазват този стратегически контрол върху националните си платежни процеси.
Дигиталното евро – амбициозният европейски проект
Главният изпълнителен директор на БОРИКА обърна специално внимание на проекта за дигитално евро, който Европейската централна банка развива като една от основните инициативи за укрепване на европейския финансов суверенитет. По думите му проектът представлява изцяло нова инфраструктура, изграждана независимо от съществуващите системи за мигновени плащания и от платежната архитектура на TARGET. Макар да е сред най-амбициозните европейски инициативи в тази област, неговото практическо приложение и моделът на взаимодействие между централните банки, търговските банки и технологичните доставчици все още се оформят. „Това е проект с огромен стратегически потенциал, но предстои да видим как точно ще бъде реализиран в практиката и каква ще бъде ролята на технологичните компании, които реално изграждат и поддържат платежната инфраструктура“, коментира г-н Вичев. Очакванията са дигиталното евро да достигне етап на реализация около 2029 г., като през следващите години предстоят ключови решения относно неговата архитектура и приложение.
От конкуренция към свързаност: новият европейски модел
Особено внимание в изложението беше отделено на европейските инициативи, които се развиват паралелно с проекта за дигитално евро. Една от тях е European Payments Initiative (EPI) и нейният дигитален портфейл Wero, създадени от водещи европейски банки с цел изграждане на общоевропейско платежно решение. Макар първоначално инициативата да се развива независимо от съществуващите национални схеми, практиката показва, че успехът на европейските решения преминава през интеграция с вече изградени и широко използвани местни платежни екосистеми.
Именно това стои в основата на друга стратегическа инициатива – EuroPA (European Payments Alliance), обединяваща водещи национални решения от Италия, Испания, Португалия и други държави. Вместо да заменя успешните местни системи, EuroPA цели да ги свърже и направи оперативно съвместими. България и БОРИКА вече са част от този процес. Съветът на директорите на БОРИКА е одобрил присъединяването на платформата blink към EuroPA, като още през следващите седмици се очакват първите пилотни трансгранични трансакции между България и други европейски държави. „До края на юни или началото на юли ще реализираме първите пилотни P2P плащания между български и гръцки потребители. Това е реалният и прагматичен път към европейския платежен суверенитет – не чрез замяна на съществуващите решения, а чрез тяхната свързаност и оперативна съвместимост“, заяви г-н Вичев.
България сред създателите на бъдещите европейски стандарти
Един от най-силните акценти в представянето беше свързан с участието на България в разработването на бъдещите технологични стандарти за европейските плащания. БОРИКА и „Национална картова и платежна схема“ са сред първите шест акционери в European Cards Payment Cooperation (ECPC) – организацията, която притежава и развива технологията CPACE за безконтактни NFC плащания. Тази технология вече е определяна като една от основните технологични основи за бъдещите европейски разплащания, включително за плащанията с дигитално евро на физически ПОС терминали. Предимството за България е значително – съществуващата инфраструктура от над 200 000 ПОС терминала е съвместима с бъдещите европейски стандарти, което поставя страната в изключително добра позиция за приемане на новите платежни технологии. Само преди седмици София беше домакин на среща между представители на ECPC, ECPA - Европейската асоциация на картовите схеми и EuroPA, посветена на изграждането на общи стандарти за електронна търговия, NFC плащания и оперативна съвместимост между националните платежни схеми.
България е част от решението
Основният извод от изказването на Мирослав Вичев е, че бъдещият европейски платежен суверенитет няма да бъде изграден чрез една централизирана система, която заменя националните решения. Напротив – той ще се основава на свързаност, общи стандарти и взаимно признаване на вече работещите платежни екосистеми. В този процес България не е наблюдател. Благодарение на работата на екипите на БОРИКА и „Национална картова и платежна схема“, и активното участие в ключовите европейски организации, страната е сред държавите, които формират бъдещите правила на европейските дигитални разплащания. „Общ суич, оперативна съвместимост между националните решения и общи технологични стандарти за плащанията на ПОС терминали – това е реалистичният и прагматичен път към европейския платежен суверенитет. България е сред първите държави, които не само участват в този процес, но и го движат напред“, коментира в заключение г-н Вичев.
