HR Лидерите на България: Емилия Иванова, ръководител отдел „Човешки ресурси“ в БОРИКА
Кои са хората, които са в основата на успеха на компаниите в България? Рубриката „HR лидерите в България“ на Economy.bg разказва за лидерите – за хората, които мотивират останалите, споделяйки своя опит и възгледи. Какво са учили, каква е била първата им работа и как са стигнали до настоящата си позиция, с какви предизвикателства са се сблъсквали, какви са отговорностите им днес, какво ги мотивира и биха ли променили нещо, ако можеха да върнат времето назад. Запознайте се с Емилия Иванова, ръководител отдел „Човешки ресурси“ в БОРИКА
- Г-жо Иванова, моля разкажете ни малко повече за Вашето образование и първата Ви работа.
Моето университетско образование е икономическо. Имам магистратура по специалност „Финанси“ към Университета за национално и световно стопанство (УНСС). През годините натрупах редица обучения, специализации и сертификации както у нас, така и в чужбина, които бяха релевантни и в подкрепа на конкретната позиция по това време от кариерата ми. Мога да кажа, че съм преминала през на пръв поглед коренно различни професии, като първата ми работа беше като кредитен инспектор в Българската народна банка.
- Кои са моментите във Вашата кариера, за които имате най-живи спомени и намирате за най-важни?
След БНБ следващите 25 години от моя професионален път преминаха в една-единствена институция – Обединена българска банка. Това бяха години на безценен опит поради множеството трансформации, консолидация, приватизация и реорганизации, които доведоха до познатата днес ОББ. От 2017 година съм част от екипа на БОРИКА. Много са спомените, които имат значимост в професионалния ми живот. Имах възможността да участвам в стратегически проекти, които се случваха за първи път в банковия сектор у нас – първият консолидационен проект, който обедини 22 търговски банки, първата приватизация на банка в България, управление на ликвидността в най-кризисните 1996 – 1997 години за банковия сектор, развитие на функцията за оценка и управление на риска, което към онзи момент беше съвсем ново на пазара. Друг преломен момент в моя професионален път е преминаването ми от бизнес функция към HR функция. Това се случи преди 17 години. Още тогава висшият мениджмънт на банката споделяше разбирането, че HR функцията трябва да бъде равностоен партньор на бизнеса, като начело застане човек, който познава еднакво добре както дейността на институцията, така и хората, които работят в нея. И така бях избрана да оглавя HR екипа. Успешно извършихме сериозна трансформация на „Човешки ресурси“ и процесите в тях, така че да подпомагат стратегическото развитие на компанията и основния ѝ бизнес.
- Как започнахте в БОРИКА?
През 2016 г. в БОРИКА започва сериозна промяна на бизнес модела, сменя се пазарната ориентация на Дружеството, въвеждат се нови корпоративни ценности, което неминуемо води до нова организационна и функционална структура. И като естествено продължение на предишния ми опит получих възможността да се присъединя към екипа на компанията и да участвам в реализацията на тази ключова трансформация.
- Какви са Вашите отговорности днес?
Не по-малко и не по-различни от отговорностите на всеки HR ръководител в една съвременна и динамично развиваща се корпорация. Участвам в създаването на правилата за корпоративно управление и организационно развитие, утвърждаването на корпоративната култура, въвеждането на добри практики в управлението на процесите по подбор, обучения, управление на представянето, мотивиране и ангажиране, грижа за хората чрез развитие на социалната политика, развитие на работодателския бранд и не на последно място дигитализация на HR процесите. Ние сме една от първите компании, която внедри електронно трудово досие, използвайки предлаганите удостоверителни услуги от БОРИКА. С удоволствие споделяме този опит с колеги от други компании и браншове.
- Кои бяха най-големите предизвикателства до този момент във Вашата кариера и какво научихте от тях?
Предизвикателства срещам във всеки един работен ден и това е напълно естествено. Ежедневната работа с хора сама по себе си е огромно предизвикателство. Когато си успял да защитиш провежданите политики и интереса на компанията, но същевременно да съчетаеш с интереса на отделния човек, служител, така че и той да е удовлетворен и мотивиран – ето това носи много силно усещане за полезност. А така се стече моята кариера, че до ден днешен работя директно с висшия мениджмънт в компаниите. Това е огромно предизвикателство, защото изисква сериозни усилия да бъдеш адекватен на висотата на стратегическото им мислене, визия за корпоративно управление и оперативна организация. Научила съм много и продължавам да уча от тях. Така че колкото е привилегия този непосредствен контакт, толкова е и ежедневно предизвикателство.
- Сигурни сме, че Вашият екип е от съществено значение. Как го формирате? Какви хора се стремите да привличате в екипа си и какви качества цените в тях?
Много държа на екипа, с който работя, защото и аз самата съм екипен играч. Ценя професионалната експертиза, инициативността, коректността, честните взаимоотношения. Държа открито да споделяме „кривините си“ без значение за кого и какво се отнасят, както и заедно да се радваме на свършената работа. Мога да твърдя с гордост, че екипът ни се състои от такива колеги.
- С какво не бихте направили компромис?
С предателството. Като морално изражение предателството е липса на ценности, лоялност, погазване на правила. Под този общ знаменател слагам предателството както в човешки аспект, така и в професионален – нарушаването на законите и правилата. С това не мога да направя компромис.
- Кои са ключовите умения, които считате, че трябва да притежава един мениджър, за да управлява днес служителите в голяма компания?
Няма да ги степенувам по важност, но силно вярвам, че съвременният мениджър трябва да има много добра самодисциплина и самомотивация – от него се очаква да бъде двигателят в работата и ако не притежава самодисциплината и самомотивацията във всеки един аспект, няма как да задава „тон“ в екипа си. Наред с това мениджърът трябва да умее да взема решения и да поема отговорност за тях. Не на последно място трябва да има или да култивира емоционална интелигентност – не можеш да изискваш от хората, ако не знаеш как се чувстват, какво преживяват и какво е важно за тях. Хората сме различни и различни неща ни вълнуват, тормозят, радват. Е, точно това мениджърът трябва да умее да открие във всеки.
- За успешния лидер е важен балансът работа – почивка. Вие как релаксирате и какво Ви зарежда?
Много са нещата, които ме зареждат. Първото, което ми хрумва, е моят внук. Когато го погледна, искреността в детските му очи и усмивка отмиват всичко негативно от деня. Иначе със съпруга ми обичаме да пътуваме и откриваме красотите на България. Обичам да пътешествам и тук, и извън страната. Обичам да прекарвам време със семейството си. Имам изключителния шанс да имам сплотено и обичащо се семейство. Понякога ми е достатъчно един тих и спокоен уикенд с книга в ръка и много сън.
- Кои са Вашите източници на вдъхновение?
Много са и са от живия живот, който ни се случва всеки ден… Може да е колегата, който е щастлив, че е постигнал някакъв успех, може да е социална кауза или дарителска акция, която провеждаме. Последно с колеги бяхме ментори в младежка програма на SOS детски селища и емоциите от срещата с младежите ни държа дълго време. Вдъхновявам се също от природните красоти и историята по нашите земи.
- От позиция на днешния си опит, бихте ли променили нещо по пътя на Вашата кариера?
Като върна лентата назад, честно казано, не бих променила нищо. Имала съм много трудни, но и много хубави моменти, но винаги ми е било интересно и съм имала възможността да работя по вълнуващи и смислени проекти. Не, не бих ги променила като събития. Може би нещото, което бих променила заради самата себе си, е да съм една идея по-спокойна по отношение на това кое, как и кога ще се случи.
- Как си представяте развитието на HR функцията през следващите години?
Дигитализацията вече навлезе с пълна сила и в управлението на HR процесите. Използването на изкуствения интелект също със сигурност няма да ни подмине. Всички тези съвременни процеси биха дали възможност на HR специалистите да отделят повече време за непосредствен контакт с хората. В едно съм сигурна – живият контакт между хората няма какво да го замени. Това да погледнеш човека срещу себе си, да разбереш неговата болка или радост, да ги съпреживеете заедно. Това ще остане винаги в HR функцията.
Източник: www.economy.bg
