М. Орешарски в ефира на Дарик радио: Как електронната идентификация помага на бизнеса и на потребителите?

Електронната идентификация, която е оформена като обикновено мобилно приложение, дава възможност на хората да заявяват отдалечено различни услуги от частния сектор или от държавната администрация. Това заяви в ефира на Дарик радио Мартин Орешарски, директор "Удостоверителни услуги" в БОРИКА АД. Компанията предлага услуги в областта на електронната идентификация от 2003 година и стои зад приложението B-Trust, обясни и каква е разликата между електронната идентификация и електронния подпис:

- "Електронният подпис има силата на саморъчно подписване, но в дигитална среда, докато електронната идентификация дава възможност на потребителя да докаже своята самоличност и да заяви определена услуга, за която това се изисква". Той припомни, че преди електронният подпис се пренасяше на твърд носител, под формата на смарт карта и електронен четец, или т. нар. "флашка". Този вариант все още е възможен, но в последните няколко години B-Trust разработва мобилно приложение, което дава много повече възможности и е доста по-лесно за използване.

- Сигурна ли е електронната идентификация?

"На европейско ниво съществува регламент 910, познат и като EADAS, който разглежда сигурността под формата на услуга, а не просто като инструменти за защита на един или друг процес. Електронната идентификация е услуга, базирана на доверието между потребителите и бизнеса. В мобилното приложение са заложени технологии, които гарантират сигурността и защитата от злоупотреби", коментира Орешарски.

- Какви услуги могат да се използват с електронна идентификация?

"Електронната идентификация е подходяща за всякакъв вид дейности, които изискват комуникация с крайния потребител - финансовия и застрахователния сектор, пенсионното осигуряване, държавната администрация и навсякъде другаде, където бизнесът има необходимост да познава своя клиент", обяснява Мартин Орешарски. Това включва целия процес - отдалечено заявяване, електронно подписване и като цяло по-лесен достъп до съответната услуга. Дистанционно вече могат да се откриват банкови сметки, да се подават заявления за кредит, да се купуват застраховки, да се прехвърлят партиди в пенсионен фонд и т.н. Същото важи и за държавната администрация, където все повече услуги са достъпни чрез електронна идентификация. "Това спестява и много разходи за бизнеса. Вътрешната корпоративна комуникация също се възползва от електронната идентификация в оборота на документацията, взаимоотношенията между служителя и работодателя и в сферата на човешките ресурси", каза още Орешарски. Най-актуалната тема е свързана с инструктажите на слулжителите, които доскоро бяха ограничени от нормативната уредба и нямаше начин да бъдат подписвани дигитално. От края на септември обаче електронната идентификация е достъпна и за този тип документи.

- Как ще се развива електронната идентификация в бъдеще?

"Услугите, свързани с електронната и отдалечената идентификация, вероятно няма да се променят коренно в близко бъдеще, но със сигурност ще се промени формата, в която ще бъдат достъпни за потребителите. Европа пое инициатива, чиято цел е до 2030 г. 80% от жителите на Европейския съюз да има т. нар. дигитален портфейл на идентификация", каза още Мартин Орешарски.

Дигиталният портфейл е аналог на настоящите мобилни приложения, но под друга форма. Освен данни за самоличността и електронния подпис, той ще включва и всякаква друга инфомация, която би била полезна при дистанционна комуникация - шофьорска книжка, международен паспорт, здравно-осигурителна карта, професионална принадлежност, образование, разплащателни инструменти и др. Всичко това ще бъде обединено в един портфейл, като всяка държава от ЕС ще трябва в следващите 2-3 години да има признат дигитален портфейл, който да бъде свободно достъпен за гражданите. "Голямо технологично предизвикателство ще бъде и синхронизирането на дигиталните портфейли в отделните държави и начина, по който ще си взаимодействат. Ако аз имам националния портфейл (или портфейли, защото в една държава може да има и повече от един) на България, трябва да мога с него да използвам съответните услуги в Германия, например", обясни още експертът.