Какво Европа може да научи от България: БОРИКА в центъра на националния платежен суверенитет
В съвременната икономика платежната инфраструктура се превръща в един от най-важните елементи на държавния суверенитет. Тя не е просто технологична система, която позволява прехвърлянето на средства, а критична основа за функционирането на икономиката, публичните финанси и доверието в институциите. Всеки превод, всяко плащане с карта или през мобилно приложение преминава през сложна мрежа от системи, чиято надеждност и контрол могат да имат пряко отражение върху стабилността не само на бизнеса, но и на държавните институции.
В глобален план голяма част от тези процеси се управляват от международни компании, което поставя редица държави в зависимост от външни инфраструктури. Това означава, че част от икономическата активност може да бъде повлияна от решения, взети извън националните граници. Именно затова темата за изграждането на независими платежни системи става все по-важна както за отделните държави, така и за Европейския съюз като цяло.
В този контекст България заема особено място. Страната ни е една от малкото държави в Европа, които разполагат със собствена, автономна разплащателна инфраструктура, изградена и управлявана локално. Това създава не само по-висока степен на контрол и сигурност, но и възможност да бъдем активен участник в процесите по изграждане на бъдещата европейска платежна екосистема.
А за нейното безпроблемно функциониране стои една компания с дългогодишна история – БОРИКА.
„Едно от характерните неща за компании като нашата е, че колкото по-малко се говори за тях, толкова по-добре. Когато си вършим работата добре, това не се вижда“, обяснява пред Job Board Talks Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА АД.
БОРИКА – невидимият център на финансовия свят у нас
Историята на БОРИКА започва много преди създаването ѝ като компания. Нейният предшественик е изчислителният център на БНБ – структура, която в миналото е била сред малкото места в страната, където се е съхранявала и обработвала информация с изчислителна техника. Това създава дълбока основа от експертиза, която по-късно се пренася в развитието на модерните платежни системи.
През 90-те години България прави стратегически избор, който я отличава от много други държави. Вместо да следва традиционни модели, базирани на чекове и хартиени инструменти, страната преминава директно към електронни разплащания.
„В България никога не е имало чекове – тези хартийки, които се използват в много държави. Тук сме ги прескочили още в първата разплащателна система. Предшественикът на нашите разплащателни системи е бил изграден така, че не се е наложило използването на чекове – преминало се е директно към разплащания в реално време“, посочва Мирослав Вичев.
Това ранно ориентиране към дигитални решения поставя страната в добра позиция за бъдещото развитие на финансовите технологии.
През 1989 г. е създадена Банксервиз - ключов елемент на националната разплащателна система по това време. През 1993 г. се появява и БОРИКА като картов оператор. Това стимулира развитието на картовите плащания в България, а когато по-късно двете компании се обединяват, новата организация се превръща в основа на платежната инфраструктура в страната.
„Основната задача на БОРИКА е да стои между банките и финансовите институции – независимо дали става дума за картова транзакция, платежно нареждане от една сметка към друга или друг тип взаимодействие между банки. Това не се случва ръчно, а се случва автоматизирано – през компании като нашата“, добавя главният изпълнителен директор на БОРИКА АД.
На практика това означава, че БОРИКА е в сърцето на всички разплащания в страната. Компанията осигурява непрекъснатостта на процесите, гарантира, че системата функционира надеждно във всеки един момент и, най-важното, че цялата тази инфраструктура е национална и независима.
„Всички картови разплащания и разплащанията между банки, които се случват на територията на страната, минават през система, която е изцяло българска и зависи от българските банки и от БНБ. Това е голямо предимство“, разказва Мирослав Вичев, като акцентира, че тази независимост отличава България от много други държави, които разчитат основно на международни платежни схеми.
В по-ново време БОРИКА преминава през значителна трансформация. Тази промяна включва както организационни реформи, така и модернизация на технологичната база чрез внедряване на международни платформи и стандарти.
„Стремежът беше да се премине към световни решения и по-стандартизирани технологични платформи. Това осигурява стабилност и независимост от отделни хора или локални фактори“, спомня си главният изпълнителен директор.
Днес БОРИКА управлява високотехнологична инфраструктура, която осигурява разплащания в реално време, 24/7. Тя не само е ключов фактор за стабилността на финансовата система в България, но е и сред основните организации, които участват в създаването на независима европейска разплащателна система.
Битката на Европа за платежен суверенитет
На европейско ниво въпросът за платежния суверенитет става все по-актуален. Дългогодишната зависимост от глобални компании като Visa и Mastercard поставя въпроси за контрола върху финансовите потоци и устойчивостта на системата. В много държави дори вътрешните картови разплащания се обслужват от тези международни схеми.
„Контролът върху тези системи означава контрол върху част от икономическата активност на страната. В определени ситуации – като санкции или ограничения – това може да има директен ефект върху икономиката“, обрисува ситуацията Мирослав Вичев.
В отговор на това Европа предприема действия в няколко посоки. Една от тях е създаването на European Payments Initiative, която цели изграждането на единно европейско платежно решение. Паралелно с това обаче се развива и друг подход – свързването на националните системи чрез оперативна съвместимост. Ключов двигател на този процес са незабавните разплащания, като още тази година се очакват първите реални транзакции между България и страни като Гърция, Португалия и Испания.
Тази технологична основа в крайна сметка се очаква да позволи създаването на общоевропейска платежна среда, в която транзакциите между държавите да бъдат толкова лесни, колкото и вътрешните. БОРИКА играе активна роля в този процес, като участва в разработването и прилагането на стандартите, които правят тази свързаност възможна.
Паралелно с това се развиват и нови услуги, като плащания по мобилен номер и интеграция с дигитални портфейли, които допълнително ускоряват трансформацията на финансовия сектор и проправят пътя към следващия голям проект на ЕС – дигиталното евро.
„И при дигиталното евро става дума за същото – създаване на единен европейски платежен инструмент, който да работи еднакво добре във всички държави и да не зависи от външни за Европа доставчици. И в този процес организации като нашата имат централна роля – да осигурят свързващия слой между банките, да съвместяват процесите на разплащане и да гарантират, че системите могат да работят помежду си“, обяснява Мирослав Вичев.
А каква е ролята на България в тази борба за независимост на Европа? Страната ни се намира в уникална позиция – като държава със собствена платежна инфраструктура и дългогодишен опит в нейното управление и развитие, тя може не само да се адаптира към европейските инициативи, но и да бъде активен участник в тях.
„Не мога да кажа, че имаме водеща роля, но със сигурност имаме равнопоставена и много сериозна позиция в Европа и в тези процеси“, категоричен е в заключение главният изпълнителен директор на БОРИКА.
Тази позиция дава стабилна основа за бъдещото развитие на българската национална разплащателна схема, както и потенциал България да се утвърди като един от значимите фактори в изграждането на по-независима и интегрирана европейска платежна система.
Линк към статията в Dev.bg: Какво Европа може да научи от България: Борика в центъра на националния платежен суверенитет – DEV.BG
