English
Search icon
6 Декември 2023, сряда

Мирослав Вичев пред сп. BGlobal: БОРИКА дава независимост на разплащанията в България

Списание МВ
МВ

 

- Г-н Вичев, защо България изостава по безкасовите разплащания и все още преобладават плащанията в брой?

В интерес на истината безкасовите разплащания се увеличават много бързо в България – както картовите, така и тези от сметка в сметка. Растежът е с 20% и повече на година и върви консистентно повече от 10 години. Но е от една много ниска база и проникването, което в някои европейски и други развити страни вече достига до почти 100%, при нас има още много да расте. В България движещата сила зад кеша е сивата икономика. Тогава, когато от началото на получаването парите са банкноти, след това хората са склонни да ги използват по веригата.

Отделно на места има търговски области, които стоят в сивия спектър и е нормално разплащанията в тях да стават в брой, което завърта кръгът. У нас дори и да се опитваш, имайки електронни средства навсякъде, стигаш до места, където се плаща с кеш и се гледа с лошо око на картата. Но това доста бързо се променя и както става в много страни в Европа, основен фактор би била регулация - да имаш възможност да плащаш безкасово навсякъде. Но съществена част от проблема е, че самият доход на хората и на фирмите трябва да е изсветлен и да е по банков път, което също върви стъпка по стъпка.

Борбата срещу кеша от страна на държавата хем я има, хем от време на време не се случва както ни се иска. Така че кешът си стои, но това е явление не само в България, дори и в развити страни все още е популярен. Усещането за анонимност, дискретност, съществува и не е само български патент. Въпрос е на национален манталитет и на разбиране на хората и усещане за това как се чувстват, плащайки по един или друг начин.

- Какво е значението на БОРИКА за развитието и поддържането на междубанковите и безкасовите разплащания в България?

Нормативно и исторически ние сме поставени на централно място – да стоим в средата на операцията между различните институции в страната при левовите, а вече и на еврови разплащания, както и по отношение на разплащанията с карти – всички междубанкови разплащания минават през нас. Това е един ефективен механизъм, който води до много голяма национална независимост от външна инфраструктура и малко държави в Европа го имат. Само 5-6 страни имат подобна независимост на разплащанията си и изцяло собствена инфраструктура. Останалите държави зависят от международни разплащателни схеми, от системи в съседни страни, или на друго място.

Изцяло самостоятелни системи за картови разплащания има на малко места и това е едно много голямо предимство за България. По план у нас това трябва да продължи така и след приемане на еврото. Тази независимост е изразена и в наличието на Националната картова и платежна схема, на независими незабавни разплащания.

Изобщо, БОРИКА е израз на това как една координация между банките и БНБ създава организация, която дава платежен механизъм на цялата страна. И независимо от многото опити да се вадят парчета навън, нещо да се прави по различен начин, засега поне регулаторът, ние, и самите банки участници запазват този суверенитет, тази възможност независимо какво става по света, нашите разплащания да са наред.

- Какви са данните за използването на системата за незабавни разплащания Blink? Кога ще влязат в нея участници от други държави?

Blink започна като левова система и ще се развие като еврови и международни разплащания от април 2024 г. Тогава ще имаме шлюз за еврови разплащания към цяла Европа и участниците в Blink ще могат да се сертифицират и да се свържат към европейската система за незабавни разплащания TIPS и за обмен на еврови незабавни плащания в цяла Европа. Това би позволило и на крайните клиенти незабавно да се разплащат към Европа и е сериозно развитие, което предстои. Поводът за ускоряването му беше доближаването до еврото, за да имаме инфраструктура, с която всеки оттук да прави еврови разплащания до всички точки в Европа както пакетни – в рамките на часове, така и незабавни – до 10 секунди.

За щастие у нас с левовете сме изпреварили нещата – всички банки са свързани на 100% в левовите незабавни плащания, каквато достижимост също е рядкост в Европа. Всички участници работят и голяма част от тях използват Blink по подразбиране, в резултат от което над 20% от плащанията в момента са незабавни. На година около 20 млн. плащания сметка-сметка от общо около 100 млн. се движат незабавно.

- Какво стои зад Blink, колко време я разработвахте и какви са предимствата ѝ пред други системи?

Като система и принцип на незабавно разплащане от сметка в сметка този проект в България се задвижи малко по-късно, в Европа много страни бяха започнали преди доста години да предлагат незабавни плащания, където проникват постепенно. Ние започнахме по-късно, но членувайки във всички международни организации, които споделят информация как става процесът, разбрахме кои са важните компоненти, за да можем да задвижим бързо този проект. На практика тук цялата инфраструктура, която се базира на най-известния доставчик на системи за международни банкови разплащания, Montran, заработи много по-бързо и фирмите веднага усетиха колко по-бързо се движат парите и при нормалните преводи. Те от половин или един ден се сведоха до час-час и половина от нареждането до стигането до другата банка. В Blink като незабавни плащания в рамките на 10 секунди банките имаха период от 2 години, за да влязат. По-големите банки го направиха доста по-рано.

Така че започвайки малко по-късно успяхме по-бързо да внедрим самата инфраструктура и участието на банките. В резултат на подхода, който имаме, и на участниците на пазара, тук навлизането на незабавните плащания стана много бързо и затова в момента сме сред няколкото водещи държави по степен на проникване на услугата.

- Как ще се надгражда системата Blink и какви ще са услугите, които ще са свързани с нея в бъдеще?

Плащанията стават много интересни, когато има други услуги върху тях. В момента това, което сме пуснали, е плащането по мобилен телефон. При нас има регистър, в който вече има над половин милион телефонни номера със сметките зад тях. В схемата са включени 4 банки и още две от големите ще влязат до края на годината, така че огромната част – около 90% от клиентите ще бъдат покрити от възможността през мобилното решение на дадената банка като имат телефона на даден човек да видят дали зад него е регистриран IBAN и да му преведат пари. Нещо, което досега се правеше в платформи като Revolut или вътре в банката, сега това става между всички банки в България. Следващото, което се прави като пилот, е плащането в синя и зелена зона пак през мобилното решение на банката вместо с SMS. Така се използва малко по-добре геолокацията, самата услуга изглежда доста по-добре и става по един финансово по-ефективен начин.

Следващите услуги са плащания на паркинги и гаражи в молове и на други места, идват други услуги, свързани с транспорта като карти, зареждания на карти и редица нови начини да се направи нещо на базата на незабавни плащания. Този широк набор от услуги прави незабавното разплащане доста по-атрактивно, удобно и финансово ефективно, защото картовата инфраструктура, на която обикновено се стъпва, е относително скъпа. Самата стойност на картовата трансакция и начинът, по който парите се разменят след това, е бавен и тежък процес. Наличието на незабавен метод на плащане, който е и много по-евтин за банките от картовия, води и до по-удобни услуги на клиентите на банките. Така че това има доста голяма перспектива – както в електронната търговия, така и по-нататък във всички магазини.

- На фона на възможността за плащане от сметка в сметка и развитието на функционалностите на мобилното банкиране през смартфона, не смятате ли, че скоро ще се сбогуваме с банковите карти?

Не бих казал. В международен план това е така утвърден в света от над 50 години начин на плащане с цялата инфраструктура и всички особености зад него, че ще продължи още много години. Личните плащания от сметка в сметка (Р2Р) и незабавните плащания ще приемат определена ниша, има редица области, където скъпата картова технология няма смисъл да се пази. Но самите картови схеми са достатъчно иновативни и услугите и начина, по който ги предлагат, са достатъчно съвременни, така че в никакъв случай не очаквам картите да престанат да съществуват в обозримо бъдеще. Да, картите ще се виртуализират в телефони и други преносими устройства, в много случаи за клиента ще се вижда отдолу картово плащане ли стои или сметка към сметка, тук по-скоро платежните институции ще решат кой метод им е по-лесен, изживяването на клиента трябва да е винаги еднакво удобно. Със сигурност не считам, че картовите плащания ще заминат или че няма да ги има. Това, което е направено в международен мащаб за международните разплащания и възможността да отидеш на всеки край на земята и да платиш с картата, подобно съглашение между всички финансови институции в света няма да стане много лесно.

Съвсем друго е в страната, където е много лесно да си пуснем евтиния и бърз начин на плащания и без картовите схеми, дори и в Европа, където също се говори за такава платежна инициатива, която да осигури паневропейски разплащания. Разбира се, там има силно лобиране на международните схеми това пак да става по картов начин, то не се прави за първи път в момента, има много опити в миналото.

- Как виждате бъдещето на парите, ще има ли скоро дигитални валути за масова употреба?

При наличие на незабавни разплащания дигиталната валута общо-взето е самоцел. Имплементацията на дигиталната валута по-скоро е някаква форма на заместване на кеша в развити страни, където нито сивата икономика, нито анонимността са някакви сериозни фактори. Проектът за дигитално евро има цялостна подкрепа, но откровено казано, независимо, че слушаме за него по всички конференции и се работи на тази тема, не се е появил някой, който да обясни защо всъщност го правим това. Ако някой иска да ползва кеш, за да е анонимен, той ще ползва кеш. Последните решения за дигитално евро са взети със задължителното условие, че кешът няма да се маха. Което го прави още по-безсмислено, ако трябва да сме честни. Ние сме готови веднага да пуснем дигитален лев, ако някой иска. В момента, в който сме пуснали инстант разплащанията, следващото е само допълнителна функция. Ние транзакционната среда я имаме и днес.

- Имате ли готовност за въвеждане на електронните ваучери за храна, които трябва да стартират догодина?

Вкарваме огромна енергия в този проект, защото го чакаме от 5-6 години, има добра нагласа да го стартираме, за да може да се махнат хартийките и процесът да се подреди доста по-добре. Най-после се появиха промените в законодателната уредба, има конкретни стъпки и срокове, в които да се излезе от хартиените ваучери и да се мине към електронни и нашата инфраструктура в момента е на разположение на банки, на оператори и на издателите. Разбира се, не само нашата инфраструктура, законодателството е отворено и към международни играчи, така че тук участват и други схеми и технически начини за разплащане за осигуряване на електронните ваучери. Но и нашето участие заедно с Националната картова и платежна схема (НКПС) е съществено - имаме договори с вече сертифицирани от страна на НКПС Оператори, които са в процес на лицензиране в Министерството на финансите, с цел от Нова година да започне издаването на електронни ваучери.

- Каква ролята ще изиграе БОРИКА в процеса на присъединяване на България към еврозоната?

Ние по отношение на платежните системи от доста години работим заедно с БНБ. Нашата платежна система ще има връзка с европейските системи от април догодина и всички участници ще могат веднага да извършват разплащания. Нашата инфраструктура ще бъде вдигната за евро много по-рано от приемането ни в еврозоната и ще има възможност да се тества от банки и участници. Има редица други системи, които на съответната дата трябва да мигрират и тук имаме много дълъг списък от проекти с банки, които заедно с БНБ трябва да сключим, и това вече е част от общите планове за миграция към еврото. Те стават най-силни, когато се потвърди датата окончателно, което още не се е случило. Но принцип се готвим с банките доста усилено, за да не ни изненада този срок.

Източник: BGlobal

 

Други новини

ЕИ 2
8 Февруари 2024, четвъртък

HR Лидерите на България: Емилия Иванова, ръководител отдел „Човешки ресурси“ в БОРИКА

Пред екипа на Economy.bg тя говори за своята първа работа, за преструктуриранията и трансформациите, в които е участвала активно...

Научете повече
Емилия Иванова пред Economy.bg: Е-трудовото досие пести време и средства на работодатели и служители
11 Януари 2024, четвъртък

Емилия Иванова пред Economy.bg: Е-трудовото досие пести време и средства на работодатели и служители

Ръководителят на отдел "Човешки ресурси" в БОРИКА говори за работата на проекта, стъпките за неговото внедряване...

Научете повече
М. Рангелов (НЕТЕРА) и Д. Алексиев (БОРИКА): В очакване на PSD3, иновациите чрез Отвореното банкиране се засилват осезаемо
30 Ноември 2023, четвъртък

М. Рангелов (НЕТЕРА) и Д. Алексиев (БОРИКА): В очакване на PSD3, иновациите чрез Отвореното банкиране се засилват осезаемо

Пред сп. "Мениджър" двамата споделят своя опит от въвеждането на модерни решения в бизнеса и за иновациите, които се засилват осезаемо...

Научете повече

Свържете се с нас

Централно управление

София 1612
бул. "Цар Борис III" №41
и-мейл: office

Вижте всички офиси



Последвайте ни:

Имате запитване

Captcha Image
Вашето запитване беше изпратено успешно!
Въвели сте некоректни данни. Моля, опитайте отново!


* Всички полета са задължителни